В областта на металургията, историята на производството на силициево-карбидни тигели, използвани за топене на цветни метали, може да се проследи до 30-те години на миналия век. Сложният процес включва раздробяване на суровината, дозиране, ръчно предене или валцоване, сушене, изпичане, омасляване и хидроизолация. Използваните съставки включват графит, глина, пирофилитен клинкер или високоалуминиев бокситен клинкер, моносилициев прах или феросилиций на прах и вода, смесени в определено съотношение. С течение на времето силициевият карбид е бил добавян за подобряване на топлопроводимостта и подобряване на качеството. Този традиционен метод обаче е свързан с висока консумация на енергия, дълъг производствен цикъл и големи загуби и деформации на етапа на полуготовия продукт.
За разлика от това, най-модерният процес за формоване на тигели днес е изостатичното пресоване. Тази технология използва графитно-силициево-карбиден тигел, с фенолна смола, катран или асфалт като свързващо вещество, и графит и силициев карбид като основни суровини. Полученият тигел има ниска порьозност, висока плътност, равномерна текстура и силна устойчивост на корозия. Въпреки тези предимства, процесът на горене отделя вреден дим и прах, причинявайки замърсяване на околната среда.
Еволюцията на производството на тигели от силициев карбид отразява непрекъснатия стремеж на индустрията към ефективност, качество и екологична отговорност. С напредването на технологиите фокусът е върху разработването на методи за минимизиране на потреблението на енергия, скъсяване на производствените цикли и смекчаване на въздействието върху околната среда. Производителите на тигели проучват иновативни материали и процеси, за да постигнат тези цели, като се стремят да постигнат баланс между традицията и модерността. Тъй като търсенето на топене на цветни метали продължава да расте, развитието в производството на тигели ще играе жизненоважна роля в оформянето на бъдещето на металургията.
Време на публикуване: 08 април 2024 г.